Контрол върху акцизното облагане

Алкохолът, като вид акцизна стока, подлежи на всестранен и задълбочен контрол от  органите на данъчната администрация.За да може да се приложи тотален контрол върху тези акцизни стоки, законодателят е предвидил и специален режим за търговия.Проверката трябва да започне с преценката на дадената стока,която е обект на сделка,може ли да се третира като алкохол.По този въпрос определение в действащата нормативна уредба липсва.Следователно контролният орган трябва сам да извърши преценката.Размерът на акциза се установява чрез фактическа проверка на данъчната фактура за определената сделка и от справката –декларация,когато е изтекъл данъчния период.Производителят заявява чрез специална справка пред данъчната служба цената,по която ще продава произведената продукция,като от тази цена се приспадне платения акциз и ДДС.Последните не се приспадат,когато последните се използват за ново производство.

На проверка се подлагат и справките- декларации,които се съставят при завишаване на цените.Въз основа на тях се извършва допълнителното облагане на реализираната продукция и данните от тях се съпоставят с данъчно облагателните актове.

Проверката на дължимия акциз за виното и ракията,произведени при домашни условия се извършва въз основа количеството алкохол над утвърдената преференция и действащатат тарифа за акциза при виното и ракията,като  при ракиите се взема предвид и общия спиртен градус.Следователно  начисления акциз е реален,ако е произведение от:

1.За виното  ДА=К*ТАв

2.За ракията ДА=К*ЕСГ*ТАр

ДА-дължим акциз

К-количеството алкохол над утвърдената преференция

ТА-действаща тарифа

ЕСГ-единичен спиртен градус

              Тютюневите изделия са готовите за консумация продукти-цугари, папироси, пури, тютюн за лула, тютюн за ръчно свиване на цигари, рупети, анфие и тютюн за дъвчене.Реалността на начисления акциз се установява въз основа на фактическата наличност и заявката за бандеролите,с които се облепят тези изделия.За целта трябва да има издадено разрешение от кмета на общината и тези изделия да се продават в магазин или заведение за обществено хранене.При съмнение в реалността на начисления акциз се извършва проверка на счетоводните документи на продавача.Може да се направят и насрещни проверки в счетоводството на този,който е продал тютюневите изделия на търговеца.Трябва да има съответствие между.

              Проверката на реалността на акциза на вносните стоки се извършва в две насоки – на стоки с бандероли и стоки без бандероли.В първия случай той е равен на стойността, която е заплатена за бандеролите, а въвъ втория на стойността на стоката и действащатат тарифа.

5.Проверка на срочността на внасянето на акциза

Проверката на срочността  има текущ характер.Чрез нея се следи за спазването на определените на определените с нормативните актове срокове за внасяне на задълженията на данъчните субекти.На проверка се подлага спазването на сроковете за постъпването на акциз от реализацията на стоки, спазването на срокове за постъпления от реализацията на услуги, дейности и внос на стоки. При всички случаи акцизът се внася от данъчно задължените лица. Такива са физически и юридически лица, които осъществяват трайно сделки, услуги и дейности с акцизен характер. Те са изпълнители по сделката и са длъжни да начислят,събират и внесат  дължимия акциз в зависимост от вида, обема и срока на сделката, услугата и дейността.

                       На проверка се подлага предварителното и последващото внасяне на дължимия акциз от данъчно задължените лица.

                      Предварителното плащане се извършва въвъ връзка с услугите и дейностите, имащи акцизен характер.При тях данъчно задълженото лице плаща съсъ свои пари или банкова гаранция.Плащането се извършва при закупуването на бандероли, билети и стикери.Банковата гаранция е с 60- дневен срок, което означава, че плащането трябва да се извърши от данъчно задълженото лице в рамките на този срок.В противен случай сумата се събира чрез внасяне на банковата гаранция.

                       Последващо внасяне се извършва от данъчно задължените лица, които произвеждат акцизни стоки-вино и ракии за домашни нужди над преференциалните количества.От платежните нареждания, с които се внасят дължимите суми, може да се установи спазени ли са срокове за внасяне на задължението.Начислените задължения за първите петнадесет дни от месеца се внасят до 28-мо число на същия месец, а начисления акциз за втората половина на месеца  се внася до 14-то число на следващия месец.

6.Данъчна проверка за възстановяване на акциз за извършен износ на акцизни стоки

Акцизът за извършен износ на акцизни стоки подлежи на възстановяване по определена процедура.На първо място  процедурата се отнася за износни операции, осъществени от лица, които не са преки производители на стоките.Те придобиват стоки с платен акциз, извършват износ и придобиват правото за възстановяване на платения налог.На второ място изнасянето на спиртни напитки, тютюневи изделия и течни горива от свободни зони и складове извън територията на страната се счита за износ за целите на облагането с акциз. Поради това платения акциз за изнесените стоки подлежи на възстановяване по общата процедура, както в предходния случай. И на трето място за износ се счита проодажбата на спиртни напитки и тютюневи изделия в в обекти за валутна търговия.Същия режим на износ се признава за зареждане на течни горива в обекти за валутна търговия.

Данъчна проверка се извършва на основание подадено искане за възстановяване на акциз за извършен износ от лица,осъществили износната операция и заплатили акциза.Към искането се прилага фактурата за заплатената стока с посочен  на отделен ред в нея на сумата на акциза, екземпляр от митническата декларация за износ със заверка от износната митница и експортната фактура за износ.Освен това се прилага справка декларация за  възстановяване на акциза при износ на стоки. Комплектът от докоменти се прилага в териториалното данъчно подразделение по място на регистрация на искателя.

На основание на представените документи се провежда проверка с цел потвърждаване нна достоверността на декларираните и обявени данни.Данните се извличат чрез справка от данъчната партида на данъчния субект в данъчното счетоводство.

Насрещни проверки по данни,изисквани от данъчното подразделение по място на регистрация на производителя или вносителя на стоките за потвърждава не на внесения акциз. Потвърждаване на достоверността на представената митническа декларация и автентичността на заверката се изисква от митницата, оформила митнически и пропуснала износа на стоките.

Проверка на място при лицето, отправило искането за възстановяване на акциз, се провежда по първични документи и счетоводни регистри, отразяващи износа.Съпоставят се данните от справката декларация и дневника за покупките, които трябва да съответстват. По същия начин се проверява равенството на данните между експортните фактури и тяхното записване в дневника за продажбите.

В резултат от констатациите от извършените проверки се установява основанието за възстановяване на акциза.То възниква при наличието на следните обстоятелства:

1.Извършен износ на стоки;

2.Акцизът, начислен върху покупната цена на стоката, е внесен в приход на републиканския бюджет;

3.Лицето, подало искането за възстановяване, няма няма данъчни задължения или има такива, които подлежат на прихващане.

Посочените обстоятелства представляват основание за издаване на данъчен акт за прихващане или връщане.Подлежащата на връщане сума се възстановява с платежно нареждане по сметката на износителя.При отсъствие на някои от посочените обстоятелства се прави отказ от възстановяване на акциз.

При признаване на износ за продажбите в търговските обекти за валутна търговия се прилага същата технология на проверка за възстановяване на акциз.По предмета на контролните операции се проявява отлика по отношение на  вида на документите, прилагани към искането за визстановяване. За спиртните напитки и тютюневите изделия удостоверяване на основанието за искане за възстановяване на акциз става с представяне на платежно нареждане за платен акциз за зкупените стоки, а за продадените стоки- с разпечатка на отчета от фискалната памет на касовия апарат за съответния отчетен месец.Осъществяват се проверки на място в обекта за установяване на автентичността на представените документи и тяхното счетоводно отразяване.От друга страна се провеждат материални проверки на наличните стоки.

По отношение на зареждането с течни горива в обекти за валутна търговия допълнително се изисква за удостоверяване на износа: копие от платежното нареждане за платен акциз,когато горивото е внесено от чужбина, фактура и копие от платежното нареждане,когато горивото е местно производство, разпечатка от ЕСФП за отчетени обороти от продажбите.На проверка се подлага още съответствието между отчетените доставки на течни горива по първични документи в обектите за валутна търговия и заведените доставки по партидите на данъчните органи.Въз основа на констатациите от извършените проверки се установява основанието за възстановяване на заплатения акциз.За целта се издава данъчен акт за прихващане или възстановяване.При отсъствие на основание се прави отказ за възстановяване.

7.Контролно въздействие

Контролното въздействие се прилага на основа на извършените от данъчните контролни органи  контролни действия и установените нарушения, слабости и недостатъци.То има резултативен характер, който е пряко свързан с  отрицателните констатации на контролните органи.Чрез него се възстановява правната норма, въведена с действащото законодателство (в случая Закона за акцизите, Правилника за неговото приложение и други закони).Контролното въздействие може да бъде приложено и с възпитателна цел.Контролният  орган трябва да спази принципа на справедливост, дори когато санкционира данъчно задължените лица.

Във връзка с осъществявания контрол  при наличие на нарушения на разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове, се предвиждат и съответни глоби и наказания. Те са свързани главно с регистрация по режим на отложено плащане, предотвратяване на злоупотреби с акцизни стоки и др. нарушения.

За лица, които са длъжни да се регистрират като лицензирани складодържатели или собственици на малки спиртоварни и малки винопроизводители, а не го направят, дължат начисления до момента акциз плюс глоба от 500 до 3000лв. При производство без регистрация се установява глоба в размер от 1000 до 3000 лв. - за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

Неподаването в срок на акцизна декларация се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв. При задължение за начисляване на акциз и неначисляването му се определя имуществена санкция в двоен размер на неначисления акциз, но не по-малко от 500 лв.

По отношение на счетоводното отчитане на акциза и неговото отразяване в „Дневника за складовата наличност”, след това и в акцизната декларация, се следи за правилното им отразяване. При несъответствие и открити разлики, които водят до намаляване на дължимия акциз или повишаване размера на акциза за възстановяване, се начисляват глоби от 200 до 10 000лв. При повторно нарушение размерът на имуществената санкция е от 500 до 20 000 лв.

По отношение на бандеролите и тяхната употреба се постановяват също глоби и наказания. При облепване с неистински или подправени бандероли или с бандероли с изтекъл срок на валидност, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 5000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 10 000 лв. При нарушение реда или начина за въвеждане на бандероли, се наказва с имуществена санкция в размер 2000 лв., а при повторно нарушение - 4000 лв. При търговия на частни лица със стоки, които са облепени с такива бандероли и продажбата им извън  данъчни складове глобите са двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв. А ако лицето е юридическо глобата е не по-малко от 2000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 4000 лв. плюс двойния размер на акциза.

При търговия със стоки акцизни стоки без данъчен документ или фактура, митническа декларация или придружителен административен документ, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв.

В двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв. са глобите за продажба на стоки с етикети Duty Free извън зоните за безмитна търговия.

Освободен от акциз краен потребител, който е употребил акцизни стоки за цели, различни от указаните в регистрацията му,се наказва с имуществена санкция в двойния размер на акциза, дължим за моторни горива от съответния вид, но не по-малко от 5000 лв.

Актовете за нарушения се съставят от митническите органи, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция "Митници" или от упълномощено от него длъжностно лице.

8.Заключение

От изложените факти може да се изведат най-общите тенденции на развитие на акцизното облагане и свързания с него контрол. Всяко възлагане на допълнителни задължения или правомощия е свързано с увеличаване на контрола в съответната сфера.

Регламентирането на режима на отложено плащане за задължителен за регистрация на производителите и вносителите на акцизни стоки е изключително важна крачка в процеса на синхронизация с европейското законодателство. Определяне статута на данъчните складове и свързания с него лицензионен режим на складодържателите са не само формални изисквания от страна на ЕС. Те са възприети и приложени на практика директиви, зад които стоят здрави икономически обосновки за развитие на стопанството на общността и предпазването й от неблагоприятни външни влияния.

Към тези икономически стимули могат да се споменат и екологичните аспекти. Тенденцията към по-ниско облагане на незамърсяващи околната среда горива и други енергийни продукти е и израз на желанието на общността за повишаване дела на потреблението на невредни за екологичния баланс горива.