Междупредметни връзки в обучение то по математика, изобразително изкуство и домашен бит и техника І – ІV клас

При темите: „Триъгълник. Квадрат. Правоъгълник”, „Килограм, сантиметър, лев, стотинка”, „Деление с числото 4” се поставят задачи за оцветяване на геометрични фигури по предварително зададени правила, без да се извършват пресмятания (Например в уроци от учебната тетрадка, урок 44, зад 1, урок 44, зад. 2, урок 80, зад. 5, урок 109, зад. 2). С тези задачи се създава емоционалност в урока и служат за разтоварване.

В други теми като при урок № 102 се поставя задача за съставяне на задача по рисунка.

В допълнителните задачи се изисква оцветяване, при което има аритметични пресмятания.

Дейността рисуване е с ясно изразен практически характер и е съобразена с дейностния подход в обучението по математика. В учебника на Мариана Богсданова, Катя Никова и Н. Димитрова са посочени задачи, в които се съчетават знания по математика и изобразително изкуство. Задачите в учебника са:

o                   Задачи за оцветяване в различни цветове (урок 6, урок 45, урок 49, урок 80);

o                   Задачи за рисуване само по дадена математическа информация. Текстът на задачите се отнася до рисуване върху картина на стрелки на часовника, при определено време, което трябва да покзав (урок 45, зад. 5);

o                   Задачи за рисуване по дадена математическа информация с цел илюстриране на конкретното число, като отговорите са определени в математически аспект (допълнителни задачи).

Разгледаните задачи в учебника по математика дават основание да се смята, че учебното съдържание по математика е насочено само към развиване логическото и абстрактно мислене на учениците, но и към интегриране на математическите знания с изобразителните дейности. Решаването на планираните задачи предоставя възможности за творческо развитие на учениците, за развитие на техните интелектуални способности.

Междупредметните връзки на математиката с домашния бит и техника също са от значение за учебния процес. Особено важни са те при уроците за пресмятане на продукти в левове и стотинки. Там се работи с дадени в учебника шаблони (уроци 10, 23, 28, 35, 38, 93).

При темата „Денонощие” учениците се запознават с мерната единица за време – денонощие и връзката й с мерната единица час. На практическа основа с часовник-шаблон учениците усвояват знанията за понятията час, минута, денонощия.

За измерване на дължина учениците ползват шаблон от учебника по математика.

Б) Изобразително изкуство – математика, домашен бит и техника

В учебната програма по изобразително изкуство за втори клас е заявено, че спецификата на обучението се изразява в използване на творческия потенциал на учениците чрез изобразителната дейност и общуване с произведенията на изобразителното изкуство.

Обучението по изобразително изкуство си поставя следните цели:

1)     Усвояване на изразни средства;

2)     Изразяване чрез образи на собствени мисли, чувства и отношения;

3)     Развиване и обогатяване на зрителното възприятие, представи и въображение;

4)     Развиване на способности за участие във форми на визуална комуникация;

5)     Емоционално общуване с произведенията на изобразителното изкуство;

6)     Съпричастност към локални и глобални проблеми на околната среда: екологична защита, права на детето, национални и световни хуманитарни ценности.

Усвояването на знания и умения от второкласниците се улеснява от способността им да участват по-съзнателно в процеса на обучение, да мислят логично и да правят изводи. Изобразителната дейност извършват с удоволствие и за по-продължително време в сравнение с първокласниците. Тази дейност подпомага адаптирането на детето към околната среда.

Учебната програма по изобразително изкуство е основа за педагогическо творчество на учителя. В зависимост от конкретните условия за работа, учителят самостоятелно определя съдържанието, последователността, методите и организацията на уроците по изобразително изкуство.

Междупредметните връзки са ключов проблем за обучението по изобразително изкуство и са от изключително значение за успешна учебна работа.

Резултатите от обучението по изобразително изкуство, трябва да отразяват знания и умения за:

                               Разнообразието на обекти от една среда;

                               Изграждане на различни по съдържание и вид образи;

      Изразяване на настроение и собствено отношение към проблемите на околната среда;

      Прилагане на разнообразни изобразителни средства, материали, техники;

      Участие във визуален диалог чрез предаване и приемане на съобщения с изобразителни знаци;

      Емоционално възприемане на произведения от изобразителното изкуство и народното творчество.

Учебното съдържание по изобразително изкуство в учебника за втори клас с автори Л. Ангелова и Пламен Легкоступ, открива богати възможности за реализиране на междупредметни връзки на изобразителното изкуство с обучението по математика, заложените идеи в учебника заставят ученика да обогати и разшири знанията си за обекти и явления, изучавани по математика, да се запознае с логически структури, да овладее моделирането като метод на познание и да изгради правилен стил на мислене и действие.

В учебника по изобразително изкуство авторите творчески представят идеи от теория на множествата, същите идеи са заложени в изпълнение на дейности, основаващи се на операции и релации с множества на различни по характер обекти. В този аспект преобладават задачи, отнасящи се до установяване на биенция между елементите на две множества. Например:

- свързване на всяка от посочените творби с ателието, в което е създадена, и с материал, от който е изработена („В ателието на художника”);

- свързване на конкретни знаци с мястото им в увеселителния парк (тема „В увеселителния парк”);

- свързване на всяка дадена картина с уголемена част от нея („Магически букви и образи”).

Откриването на „магията” на цветовете – смесването на различни цветове и получаване на нови се представя като сечение на две множества.

Естетическото възприемане на хармонията и красотата на заобикалящия детето свят е съчетано с овладяване на геометрични знания. Изграждане у децата на художествен усет и умения за декоративна украса е съчетано с овладяването на геометрични фигури и конструкции, разглеждани по математика – триъгълник, квадрат, правоъгълник, кръг, начупена линия. Запознаването с особеностите на орнамента, неговото изработване от геометрични фигури, оцветяването на музея, направата на апликация на море от лодки и на весели фигурки от великденски яйца дават още една възможност за практическо изразяване влиянието на геометрията върху изобразителното изкуство.

Процесът на представяне на художествената информация и решаване на задачи с творчески характер създават възможност за повишаване интереса и творческата свобода на учениците. С решаването на подходящи задачи се предоставят възможности за използване на моделирането като средство за изразяване на чувствата и емоции на детето при възприемане на художествени творби. Пример са дейностите по темата „Театърът и сенките” – описание на настроението изразено от нарисувани маски, създаване на маски, рисуване на пейзаж през деня и през нощта. Чрез основни видове визуални знаци и символи се създават предпоставки за интерпретиране на собствени впечатления и асоциации – получаване на нов образ от съчетаване на две снимки, създаване емблема за куклен театър, емблема за увеселителен парк, изработване проект за марка, посветена на опазване на природата, рисуване на знаци за предмети, чиито имена са записани: дорисуване на картини, съобразени с посочените жанрове.

В съвременното българско училище все повече се налага идеята са алгоритмизация на обучението. Тази идея намира отражение и в учебниците по математика, и в тези по изобразително изкуство. Но алгоритъм в учебното съдържание по изобразително изкуство присъства като предписание за изпълнение на система от дейности. Освен това всяка дейност има процедура и изпълнение. Например графичното и цветово изграждане на рисунка, в която се използва техниката „отпечатване от апликация” е насочено към последователно изпълнение на следните дейности: изрязване на фигури, приготвяне на темперни бои; оцветяване на фигурите и притискане върху листа, добавяне на детайли в композицията.

Учебното съдържание по изобразително изкуство за втори клас включва системи от знания, умения и отношение, реализиранонето , на които предполага формиране у учениците на по-висока компетентност в социалната сфера. Възприемането на действителността чрез разнообразието на даден вид обекти, възприемането на изкуството чрез изкуство около детето, развитието на изобразителната дейност чрез художественото възприятие и визуалното мислене води до естетическо отношение към обектите и техните образи. Това отношение е в основата на творческата дейност на учениците. Интегрирането на знания и дейности от изобразителното изкуство със знания и дейности от математиката предоставя възможността учениците пълноценно да усвоят знанията, подпомага развитието на логическото и абстрактното им мислене.

Наличието на многообразни междупредметни връзки в зависимости придават обобщена насоченост на учебната информация по математика и изобразително изкуство и осигуряват единен подход при изучаването на тази информация.

В) Домашен бит и техника

Учебната програма по домашен бит и техника за втори клас е насочена към поетапно изграждане на технологична грамотност и компетентност на учениците. Тя е съществена част от учебните програми, чрез които се постигат целите и съдържанието на общообразователната подготовка на учениците. Учебната програма включва широко разнообразие от теми, проблеми и дейности, които доразвиват и надграждат придобитите в първи клас знания, умения и отношения.

Увеличават се очакваните резултати на ниво учебна програма. Чрез тях започва покриването на държавните образователни изисквания по всички ядра на учебното съдържание.

Дейностите отново са приоритетно ориентирани към позитивно отношение към техниката и технологиите и разкриването на техните възможности за развитие на обществото и опазване на околната среда.

Подбраните теми, модели и изделия са в съответствие с традициите и съвременния бит на хората, развитие на науката, техниката и технологиите.

В центъра на обучението са практическите дейности като среда за развитие на познавателните, гражданските и личностни характеристики на учениците.

Осигурени са последователност и приемственост в учебното съдържание между отделните теми и възможности за разширяване, конкретизиране и задълбочаване в следващите класове. Приложен е принципът за интегралност на обучението, като са предвидени задачи и дейности, чрез които учените прилагат знания и доразвиват умения усвоени и формирани приоритетно в обучението по други учебни предмети.

Постигнато е съчетание на репродуктивни и продуктивни дейност в процеса на обучението. Работата по готови алгоритми и усвоени по-рано технологии става основа за ефективно прилагане на продуктивни стратегии на обучение.

Предвидена е работа по тези проекти, проблемни ситуации. Учениците дискутират, проучват, прогнозират, анализират, обобщават, предлагат идеи и решения.

Увеличава се делът на самостоятелната работа и „учението чрез откриване”. Въпреки, че учениците работят по образец и инструкция, учениците предлагат и дискутират, проверяват и тестват образци, изделия, модели. Увеличават се дейностите по решаване на проблеми, опитната работа. Учителят ръководи, насочва и консултира за по-ефективно усвояване на техниката и технологиите.

Работата с лесно достъпни, подръчни, опаковъчни и отпадъчни материали е основна в обучението по домашен бит и техника. Учениците се приучват да събират, съхраняват и използват тези материали, както за обработване, така и за конструиране и моделиране.

Предвидени са и дейности, ориентирани към ученето чрез трансфер, които създават условия да се прилагат много знания и умения от други учебни предмети.

Целта на обучението по домашен бит и техника е чрез практически дейности да се формира:

o       Разбиране за позитивната роля на техниката и технологиите в обществото;

o       Умения за работа по инструкции и образец, предлагане и дискутиране на идеи;

o       Умения за обработване на достъпни листови материали;

o       Умения за моделиране и оценяване на материали и изделия;

o       Умения за работа в екип, стремеж към успех самоутвърждаване.

Учебното съдържание във втори клас насочва към обяснение на трудови операции, търсят се връзки и зависимости между предметите и явленията. Чест от изделията са с по-голяма обществена значимост, а друга – във вид на игри и играчки като се въвеждат знания и се формират графични умения като елементи на техническото чертане. В съставяне на технологичния процес участват самите ученици. Все повече нараства обемът на интелектуалните дейности – графични задачи – съставяне план за работа, за анализ и съпоставка, за пренасяне знания в нови условия, провеждане на опити и други.

В учебника с автор Т. Николова междупредметните връзки с математиката са най-често при използване на геометричните фигури. При работа с хартия се прегъват и се получават различни геометрични фигури – квадрат, правоъгълник, триъгълник. Често се използва и линия за измерване на дължини (темите „Значка”, „Вълшебна книжка”, „Лодки”).

При тези като „Ръстомер” се използват знания и умения усвоени в часовете по математика за чертане и измерване на отсечки.

В темата „Сметало4 деца си изработват приспособление за пресмятане произведението на числата от 1 до 10, с което си помагат при изучаване таблицата за умножение.