Междупредметни връзки в обучение то по математика, изобразително изкуство и домашен бит и техника І – ІV клас

Дидактиката също изучава учебно-възпитателния процес, включително и този по математика в началните класове. Но законите и закономерностите, които тя разглежда имат много по-абстрактен характер. За разлика от дидактиката, методиката изследва своя предмет като държи строга сметка за особеностите на математическото учебно съдържание. Законите и закономерностите при методиката имат по-частен характер. Обектите, които тя проучва, като цели и задачи на обучението по математика, организационни форми на обучението, принципи и методи на обучение са педагогически по своя характер.

Предметът на методиката на обучението по математика се променя заедно с вътрешното развитие на методиката и утвърждаването й като наука, с развитието на педагогиката и математиката, с пораждането на нови обществени потребности за подобряване на математическата подготовка на подрастващите.

Законите и закономерностите, които установява методиката на обучението по математика, не отразява дейността на учителя и на учениците в процеса на обучение, изолирани, откъснати една от друга, а отразяват съвместната им дейност на обучаващ и обучаван в тяхното диалектическо единство.

Научното изследване и обосноваване на целите и задачите на обучението и възпитанието е една от основните задачи на методиката. Целите и задачите не са веднъж завинаги дадени, не са статични, а непрекъснато се изменят. Това се обуславя от пораждащите се нови обществени потребности, от развитието на педагогиката и методиката и от развитието на другите науки.

Изискванията на съвременното общество и последните постижения на математиката и информатиката изменят целите, задачите и учебното съдържание на подготовката по математика. Необходимо е да се поставят добри основи за бъдещото математическо образование, което да удовлетворява, както сегашни обществени потребности, така и бъдещите.

Целите и задачите на обучението по математика в началните класове зависят от съответните възрастови познавателни възможности на учениците.

Поради динамиката на обществените потребности, развитие на науката и интелектуалните възможности на децата трябва непрекъснато да се изследват и да се обосновават целите и задачите на обучението по математика.

Човечеството натрупва математическите знания от дълбока древност. Днес те са важна съставна част от духовната култура на човечеството. Знанията, които трябва да се подберат и дадат на децата трябва да отговарят на следните условия:

a)       В максимална степен да допринесат за реализиране целите и задачите на възпитанието и обучението;

б) Да са съобразени с възрастовите и възприемателни възможности на децата;

в)  Да отговарят на обществените потребности по отношение на математическата подготовка на подрастващите;

г)Да дават добри перспективи за по-нататъшни математическа подготовка на учащите се.

              Подборът на учебното съдържание само едната страна на големия проблем – на какво да се обучават децата по математика. Другата страна на този въпрос е как да бъде структурирано учебното съдържание за всеки клас поотделно и за целия начален курс. В зависимост от възпитателните и образователни цели и задачи, които се преследват, структурирането би могло да се извърши така, че да предопределя индуктивен или дедуктивен подход за усвояване на математически знания и умения. При структурирането да се държи сметка за:

              а) Вътрешната логика, която съществува между математическите знания и умения, усвоени от децата;

              б) Съответните интелектуални възприемателни възможности на децата;

              в) цели и задачи на възпитание и обучение.

              При подбора и структуриране на учебното съдържания трябва точно да се определи основното от знания и умения, бе които те не биха могли успешно да усвоят математическите знания в следващите класове.

              За да съществува дадена наука като самостоятелна, не е достатъчно тя да има свой собствен предмет на изследване и определени цели и задачи. Необходимо е да има и собствен категориален апарат, а той е резултат от продължително развитие на самата наука и подлежи на непрекъснато усъвършенствани и обогатяване.

              Основният категориален апарат на методиката съвпада с този на дидактиката – учебен процес, учител, ученик, обучение, принципи на обучение, методи на обучение. Ето защо методиката е частна дидактика. Но методиката има и специфичен категориален апарат, като „метод на числата” или „монографичен метод”, „теоретико--множествен подход при разясняване на учебното съдържание”, аритметическа задача”, „решаване на задачи с уравнения”, „метод на съвместно или последователно поднасяне на операциите”. Съвкупността от понятията и основните съждения, които отразяват важни закономерности на учебно-възпитателния процес при обучението по математика, е научната основа на методиката.

              За да разреши успешно своите проблеми методиката на обучение по математика използва широко фактите, изводите и обученията по други науки. По същество методиката има връзка с всички науки, които имат за обект или предмет за изучаване на детето учебно-възпитателния процес. Тя има връзка и с математическите науки. От тях се подбира учебното съдържание за възпитателно и образователно въздействие.

              Като частна дидактика методиката на обучението по математика е тясно свързано с общата дидактика. Тя използва постиженията на всички педагогически науки.

              Методиката на обучение по математика в началното училище е тясно свързана с общата методика на обучението по математика.

              Непосредствени са връзките на методиката с психологическите науки и по-специално с общата, детска и педагогическа психология и психология на обучението по математика.

              Методиката, като държи сметка за установените закономерности, разработва проблемите за организационните форми, методи, похвати, етапи на учебния процес, дидактически материали и нагледни средства, които трябва да се използват в обучението.

              Съществуване на методиката на обучение по математика като самостоятелна наука в системата на педагогическите науки се обуславя от връзките й с математическите науки. Една от общите особености на всички методики е връзката им с обща дидактика. Специфичното, което обуславя съществуването на всяка методика е връзката й с онзи клон на научното и художественото познание, откъдето се подбира учебното съдържание. А специфичното за методиката на обучението по математика, което не е присъщо на нито една друга педагогическа наука е връзката й с математическите науки.

              Наред с това методиката трябва непрекъснато да следи новите постижения на математическите науки и своевременно, като се съобразява с възрастовите особености на децата, да ги отразява в учебното съдържание и да предлага конкретни методологически разработки.

              Всеки опит за подценяване на връзките на методиката с математиката води до ликвидирането й като наука.

              Методиката на обучението по математика в началното училище има връзка  и използва обобщенията и резултатите от познавателната дейност в областта на такива науки като формалната и дидактическата логика, естетиката и етиката, физиология на висшата нервна дейност, биологията и други. За да бъде действително наука, методиката трябва да използва постиженията н всички науки.

              Методиката на учебно-възпитателния процес за началните класове е от областта на началната училищна педагогика. Тя използва научните резултати, постигнати от общата педагогика. Методиката не би могла да реши проблема за целите и задачите на обучението по математика, ако не използва постигнатото от общата педагогика за взаимодействие между обществото и образованието, от методологията на педагогическите науки. Със собствените си научни разработки методиката подпомага общата педагогика, както в решаване на общите проблеми, така и в поставянето на нови задачи.

              Методиката на обучението по математика взаимодейства с предучилищната педагогика и по-специално с този дял от нея, който се занимава с формиране на начални математически представи и понятия у 5-6 годишните деца.

              Особено значими са връзките на методиката на учебно-възпитателния процес в средния и горен курс на училището. Задачите да се разработват ефективни технологии за усвояване от учениците от всички възрастови групи на абстрактни математически знания, да се стимулира интелектуалното им развитие е обща. Тя не може да се постигне, ако липсват необходимата приемственост и обща насоченост.

              Учебно-възпитателният процес по математика в началните класове се реализира съвместно с обучението по български език и литература, с обучението по музика, трудово обучение, изобразително изкуство, родинознание. В повечето случаи обучението се води от един и същ учител. Поради това методиката на обучението по математика въздейства с всички методики на учебните предмети, включени в учебния план на началното училище.

              Училищната педагогика стига пряко до учебно-възпитателната практика, главно чрез методиките. Затова те формират един от „мостовете”, чрез които общата педагогика стига до обучението и възпитанието на подрастващите. В същото време те осъществяват връзката, чрез общата педагогика взаимодейства с фундаменталните обществени, природоматематически науки и основните изкуства.

              Методиката на обучението по математика в началните класове е теоретична наука с приложен характер. Тя не само открива особеностите на учебно-възпитателния процес, но и разработва съответни технологии за интелектуално развитие на учениците и възпитаването им в процеса на обучение.

              Методиката на обучението съдейства за непрекъснато усъвършенстване на учебно-възпитателната практика по математика, за подготовка н начални учители и педагози, за обогатяване на общата дидактика и психология на обучението по математика.

              Методика на обучението по математика, като изследва най-ефективните организационни форми, методи и похвати на обучението, въоръжава педагогическите работници със знания за закономерностите, взаимозависимостите и причинните връзки, които съществуват между различните страни на учебно-възпитателния процес при обучението по математика. Като знаят и използват закономерностите на учебния процес по математика, началните учители ще организират и реализират обучението съобразно тези закономерности. Те ще знаят не само какви методи, похвати, организационни форми, нагледни средства и дидактически материали да използват, но и защо именно тези, а не други. Това дава възможност на учителя да бъде творец.

              Методиката на обучението по математика в началното училище допринася и за обогатяване на общата дидактика и на психологията на обучението по математика.

2. Връзки на математика с изобразителното изкуство и домашен    бит и техника в първи клас

А) Обучението по математика в първи клас играе съществена роля за цялостното развитие на ученика. То съдейства за развитие на наблюдателността, на познавателната активност на учениците, на мисловните операции: анализ, синтез, абстракция, конкретизация, обобщение, сравнение, на въображението, на творческите способности на учениците.

Обучението по математика допринася за формиране у учениците на самостоятелност, инициативност, воля, на самоконтрол и самооценка. То съдейства за развитие на устната и писмената реч, за прецизност на изразните средства.

Обучението по математика в първи клас е свързано и подпомага обучението по другите учебни предмети. Междупредметните връзки, залегнали в програмата, позволяват да се създаде единна основа на обучението и в психологически и в дидактически план.

Учебната програма по математика за първи клас се реализира в рамките на 93 учебни часа годишно. Полагат се основите на изучаването на математиката в културно-образователната област. Математика, информатика, информационни технологии”. Заложените според ДОИ четири ядра на учебното сдържане в първи клас: „Числа”, „Равнинни фигури”, „Измерване” и „Моделиране” се разширяват и обогатяват в следващите класове и степени, съдейства се за развитие на способността за теоретическо обобщаване.

В първото ядро на учебното съдържание по математика „числа” – учениците усвояват количественото и редно значение на числата до 20, получават основа за разбиране на числата и като резултат от измерване. Те усвояват начални знания за десетична бройна система, за значение на цифрите според тяхното място в записа на числата. Учениците разбират смисъла на действията събиране и изваждане, автоматизират извършването на действията събиране и изваждане на числата до 10, събиране на едноцифрни числа, когато сборът е двуцифрено число и съответните случаи на изваждане. На учениците се предоставя възможност да манипулират с конкретни предмети, с илюстрации на предмети, да рисуват, да оцветяват. Учениците разбират разместителното свойство на събирането и връзката между действията събиране и изваждане.

              При второто ядро „Равнинни фигури”, учениците различат по форма геометричните фигури квадрат, кръг, триъгълник, правоъгълник, отсечка. Абстрактният характер на геометричните знания изисква широко да се използва нагледността. Пътят на запознаване на учениците с геометричните фигури трябва да обхваща следната последователност: наблюдаване на предмети от околната действителност, модели на фигури, чертежи. Важно е учениците не само да са пасивни наблюдатели и слушатели на обясненията на учителя. Те могат да изразяват, лепят, оцветяват, чертаят, моделират, да конструират фигури от дадени модели на фигури. С цел да се откроят съществените признаци на геометричните фигури от голямо значение е варирането на несъществените им признаци: положение в равнината, размери, цвят.