Междупредметни връзки в обучение то по математика, изобразително изкуство и домашен бит и техника І – ІV клас

              Относно третото ядро „Измерване” учениците получават основа за разбиране на величините: дължина, маса, стойност, време: за ползване на уреди за измерване на величините, за записване на резултатите от измерването чрез именувани числа. Учениците се учат да измерват „на око”. Извършват действията събиране и изваждане с изучените мерни единици.

              Относно четвъртото ядро „Моделиране” учениците се учат да моделират числови изрази ситуации, описани с отношенията: „с повече” и „по-малко”. Формират се умения за решаване на текстови задачи с едно пресмятане от събиране и изваждане. За разбиране на съдържанието на задачата могат да се използват драматизация, рисуване, като се върви от подробна рисунка към по-схематична рисунка. С цел да се осмисли съдържанието на текстовите задачи за намиране на число, по-голямо или по-малко с няколко единици от даденото число, е уместно да се разглеждат и сравняват задачите по двойки. При текстовите задачи за сравняване на две числа по тяхната разлика, целесъобразно е да се изисква от учениците да откриват и двата въпроса, които водят до едно и също решение. Учениците могат да поставят или изменят даден въпрос към текст, за да се получи текстова задача, която се решава чрез определено действие или пък да има дадено решение.

              Съставянето на текстови задачи от учениците е творческа дейност, съдейства за развитие на мисленето им. От учениците може да се изисква да съставят текстови задачи на основата на практически действия, по рисунка, по посочено аритметично действие, по даден числов израз – решение на задачата.

              За усъвършенстване на обучението по математика спомага широкото използване на самостоятелна работа на учениците, съчетана с груповата. Груповата работа активизира учениците, възпитава критичност, създава нагласа за сътрудничество.

              За развитие на творческите способности на учениците допринася проблемното обучение. То спомага да се преодолее формализма в знанията, механичното запомняне на материала у учениците. Те формират умения да разсъждават, творчески да прилагат знанията при решаване на практически задачи. Успешното решаване на проблемни задачи, мотивира учениците.

              За усъвършенстване на обучението по математика допринася приложението за хуманно-личностния подход, който предполага създаване на отношение на доверие, съпреживяване, насочване на процеса на обучение към цялостната личност на ученика с нейните потребности, интереси, цели, стремежи.

Учебното съдържание по математика, предвидено за първи клас включва аритметични и геометрични знания, които се изучават в единство. Водещо е аритметичното съдържание, като при изучаването на геометричния материал по възможност се търси връзка с аритметичния.

Обучението по математика в първи клас има за цел:

-                Усвояване на числата от 0 до 20

-                Усвояване на действията събиране и изваждане на числата до 20;

-                Разпознаване на геометричните фигури: квадрат, кръг, триъгълник, правоъгълник, отсечка;

-                Формиране на начални умения за чертане;

-                Формиране на начални умения за измерване;

-                Формиране на умения за описване на ситуации от реалния свят с математически модел (текстови задачи с едно пресмятане);

-                Формиране на умения за моделиране с числови изрази на ситуации, описани с отношенията с „повече” и с „по-малко”;

-                Създаване на интерес и мотивация за изучаване на математиката.

За изграждане на математически знания в първи клас от особено значение е дейностният подход. Ролята му е многоаспектна и се свързва с целта, средството, източника и с критериите на развитие. Той предполага динамизъм и плътност в урока като оптимално решение за подържане интереса и вниманието на първокласниците.

              Учениците манипулират  с различни предмети, които служат за нагледно-образна опора и съдействат за по-бързо и ефективно усвояване на знанията и уменията, без да се създават предпоставки за надценяване на съдържанието.

              Теоретичната информация се свежда до минимум, а се увеличава относителният дял на самостоятелното възприемане на знания в процеса на самата дейност.

              За интегриране на учебната дейност по математика с други дейности с подходящо организиране на игри и забавни дейности. Илюстрованият материал в учебника е много подходящ и за интегриране, и за подготовка за усвояване на знания за числата и действията с тях.

              В края на първи клас детето трябва да умее да чете  пише числата от 0 до 20, познава едноцифрени и двуцифрени числа. Знае наименованията на числата до 20, може да ги записва с цифри. Умее да определя броя на обектите. Брои до 20 в прав и обратен ред, брои поредно като използва редни числителни имена, сравнява и нарежда числата до 20. Разбира принципа за построяване редицата на естествените числа. Сравнява числата до 20 и правилно използва значите =, <,> за записване н резултата. Умее да събира и изважда числата до 20. Разбира принципа за построяване на редицата на естествените числа. Познава разместителното свойство на събирането, умее да прави проверка на изваждането със събиране.

              Разпознава по форма геометричните фигури: квадрат, кръг, триъгълник, правоъгълник, отсечка.

              Решава текстови задачи, съставя текстови задачи с едно пресмятане на основата на практически действия, по рисунка, по даден числов израз.

              Групиране на предмети, сравняване на съвкупности с „… повече…”, „…по-малко…”, число 1, числов2, число 3, число 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10. Уроците за събиране и изваждане на числата, килограм и други. Тъй като първокласниците имат нагледно-образно мислене, почти във всички уроци новата информация се дава с оцветяване.

              В темите са концентрирани основни знания от предметите домашен бит и техника и изобразително изкуство. Често в часовете по математика се налага детето да рисува и оцветява. Решават се текстови задачи, свързани с произведения на изобразителното изкуство. Използват се материали за рисуване: водни бои, четки, фулмастри. Учениците разглеждат рисунки, комикси.

              В учебника по математика на издателство „Булвест” с автори Мариана Богданова, Катя Никова и Николина Димитрова междупредметни връзки с изобразителното изкуство има в по-голямата част от уроците.

              Учениците затвърдяват числата до 10 с помощта на изобразителното изкуство, като оцветяват предмети, с което се затвърдява броенето. При решаване на задачи също се използва оцветяване за по-лесно извършване на даденото действие.

              Обучението по математика в първи клас е в междупредметни връзки с домашния бит и техника. Учениците решават задачи във връзка с домашния бит (урок 77, зад.5, урок 84, зад.4, урок 91, зад. 3, урок 100, зад. 4, урок 103, зад. 5, урок 109, зад. 4 и други), работят с шаблон (урок 44, 67, 101) очертават фигури по шаблон и изрязват геометрични фигури (45, 47, 94, 103 уроци).

              Б) Учебният предмет изобразително изкуство е от културно-образователната област изкуства. Нейното образователно и възпитателно въздействие започва от най-ранна училищна възраст и продължава в средната степен на общообразователното училище. Това определя мястото и значението на учебния предмет изобразително изкуство за развитие личността на детето.

Спецификата на обучението п изобразително изкуство се изразява в използване на творческия потенциал на индивида чрез изобразителна дейност и общуване с произведения на изобразителното изкуство.

Учебното съдържание по изобразително изкуство включва система от знания, умения и отношения, която се различава съществено от системите на предметите в другите културно-образователни области.

Понятийният апарат по предмета изобразително изкуство не се „отработва” в определен час и не се изчерпва в даден клас, етап или степен. Общото с останалите предмети е прагматичната основа на неговото усвояване.

Практическите умения имат подчертано предимство в обучение по изобразително изкуство. В тях се отразява същността на този учебен предмет. В една практическа задача се съсредоточават психологически и теоретико-практически проблеми на обучението по изобразително изкуство. В този смисъл практическите задачи представляват най-малките основни единици на учебния процес по изобразително изкуство.

Отношенията са свързани повече с формиране на определени качества на личността. Още от най-ранна възраст учениците проявяват социално ангажирано отношение към проблемите на околната среда. Важна съставка на отношенията са възможностите за социален диалог чрез средствата на визуалната информация и комуникация. Безспорно най-съществена част от отношенията е приобщаване на учениците към национални и общочовешки ценности, към изобразителното изкуство и народното творчество.

Обучението п изобразително изкуство в първи клас си поставя следните цели:

-                Начално усвояване на основните изобразителни средства;

-                изразяване чрез образи на собствени мисли, чувства, отношения;.

-                Развиване и обогатяване на зрително възприятие, представи, въображение и фантазия.

-                Участие във форми на визуална комуникация;

-                Емоционално общуване с произведени на изобразителното изкуство;

-                Съпричастност към локални и глобални проблеми на околната среда: екологична защита, права на детето, национални и световни хуманитарни стойности.

Учебното съдържание е съобразено с целите и задачите на учебния предмет изобразително изкуство. Учебният материал е разпределен в 5 ядра: Обект и среда; Обект и образ; Зрител и творба; Визуална комуникация; Материали и техники.

В първи клас се поставя началото на обучението по изобразително изкуство. Този клас има решаващо значение за началния етап.

Шест-седем годишните имат възрастови особености, които оказват влияние върху изобразителната им дейност. Изобразителните им способности са на етапа на обобщените структурни модели на изобразяваните обекти и пространство.

Очакваните резултати от обучението по изобразително изкуство са съвкупност от приложените знания и умения в целогодишната учебна работа, отразени в количествено и качествено отношение.

Търсенето на междупредметни връзки, обединяването о окрупняването на учебното съдържание около основни възлови научни проблеми и цели научни области, т.е. създаването на интеграционни връзки в учебно-възпитателния процес, е една от формите за преодоляване на противоречието между натрупване на познания и тяхното усвояване.

Отличително качество на съвременното учебно съдържание и на методологията за провеждане на учебно-възпитателния процес е комплексната обусловеност и взаимодействие между различни дейност и учебни предмети.

Интеграцията на учебно-възпитателния процес създава благоприятни възможности да се индуктират различни интереси и да се стимулират творческите прояви на учениците.

Възможността за междупредметни връзки има изключително значение за организацията и резултатите на целия учебен процес по изобразително изкуство.

Учебната програма е изходен материал, основа за педагогическо творчество на учителя. В зависимост от конкретните условия на работа, учителят самостоятелно определя съдържанието, последователността, методите и организацията на уроците, които се съобразяват с Държавните образователни изисквания за учебно съдържание.

В началния етап се придава важно значение на междупредметните връзки. За обучението по изобразително изкуство това е ключов проблем от изключително значение за успешна учебна работа. Същността на зрителното възприятие и изобразителната дейност свързва този проблем с обучението по роден край и български език и литература, а работата с изобразителни материали и техники – с обучението по домашен бит и техника.

В началния етап няма учебен предмет, с който изобразителното изкуство да не се намира в преки или косвени междупредметни връзки. Засилените междупредметни връзки и нарастващото влияние на факторите на околната среда дават възможност в обучението по изобразително изкуство да се използва организационната форма, образователен проект с интегрално-ситуационно съдържание.

Възможностите за междупредметни връзки се отнасят за цялото учебно съдържание. В отделните ядра акцентът на интеграция се поставя в зависимост от конкретните учебни проблеми и дейности.

Учебникът по изобразително изкуство на Лучия Ангелова и Пламен Легкоступ на издателство „Прозорец” е структуриран на основата на енциклопедичен подход, възможности за междупредметни връзки и специфичността на видовете и жанровете в изобразителното изкуство.

              Заради особения възрастов период в учебника се търси връзка между изобразителното изкуство и възможността за използване на игрови похвати при реализацията на учебното съдържание. Връзката между изобразителното изкуство и играта предполага и връзка между игровата роля и социалните роли, които учениците усвояват благодарение на представения в учебника материал. Той обхваща ключови понятия, свързани с рисуването на човешката цивилизация и на изобразителното изкуство, като ученикът не само получава познания в сферата на естетическото и красивото, но има и възможността самият той да твори в тази сфера благодарение на включените в учебника задачи с определен творчески характер. Спътниците в тази дейност – вълшебникът Арт и Цетльо – играят ролята на посредници при възприемането на художествена информация и подпомагат художествената комуникация, както с произведенията на изкуството, така и с неговите връстници и с възрастните около него в търсене на „тайнствената” красота.