Междупредметни връзки в обучение то по математика, изобразително изкуство и домашен бит и техника І – ІV клас

Омаловажава се геометричната закономерност за фигурата като съставна част на пространствената геометрична форма, дори понякога фигури и форми неправилно се отъждествяват. В отговор на въпроса : „Къде в класната стая откривате правоъгълник?”, всъщност се открива форма на паралелепипед, но това се подминава или се приема за вярно. Предвид възрастта не е наложително усвояване на термините, достатъчно е онагледяване и сравняване с познати предмети от бита на детето.

Различното разположение на фигури и форми в равнината и пространството би могло да се онагледи чрез конструктивна дейност с много достъпни материали – пластилин (моделин, пластична маса от брашно, сол и вода, глина) и борови иглички (прави клончета или сламки, клечки за зъби).

Чрез следните учебни задачи, в непосредствена манипулативна дейност малките ученици опредметяват триъгълник, квадрат, правоъгълник и на тяхна основа изграждат правилна триъгълна пирамида, правилна четириъгълна пирамида, куб, паралелепипед.

Първа задача: От три малки топчета пластилин и три двойки борови иглички направете триъгълник. Върховете на всяка двойка иглички трябва да прободат по едно топче. Какви са страните на този триъгълник и защо? Поставете го в различни положения – ъгъл надолу нагоре, наляво, надясно. Променя ли се фигурата? Защо? Извод: При промяна на положението на триъгълника върху чина, той запазва общия си вид и свойството си за равни страни. .(Прилож.)

Задача втора: Забийте във всяко топче нагоре по още една двойка борови иглички. Съберете ги във върха с ново топче. Какво получихте? Това не е триъгълник. Върху новата фигура откриваме триъгълници – всяка от страните е триъгълник, но тя се нарича триъгълна пирамида. Какви са стените на пирамидата? Защо? Претърколете… Променя ли се формата? Защо?

Извод: Триъгълната пирамида не променя формата си и общия си вид в различни положения. Стените й са еднакви фигури – равностранни триъгълници. .(Прилож.)

Задача трета: От четири малки топчета пластилин и четири двойки борови иглички направете фигура. Какво можем да кажем за страните й? Как я наричаме, щом са равни? Поставете квадрата с ъгъл надолу. Какво се промени? Положението , но не и фигурата.

Извод: В какво положение да поставим квадрата, той не променя общия си вид, свойството си равенство на страните и правите ъгли. (Прилож.)

Задача четвърта: Забийте във всяко от четирите топчета нагоре по още една двойна игличка. Съберете краищата им в едно топче. На какво ви прилича получената форма? Нарича се четириъгълна пирамида. Какви фигури представляват основата и стените й? Претърколете я бавно и внимателно няколко пъти. Откривате ли промяна във формата й? .(Прилож.)

Извод: Формата не се променя, въпреки че изгледът на пирамидата в различните положения не е еднакъв, тъй като стените и основата са различни фигури.

Задача пета:Махнете върха и изправете страничните ръбове на пирамидата с още четири двойки иглички. На какво прилича получената форма – захар, форма от лед, аквариум. Тя се нарича куб. Променя ли е формата? Защо?

Извод: Промяна на положението в пространството не води до промяна на формата на куба. Той изглежда еднакво, защото всички негови стени са еднакви фигури. .(Прилож.)

Задача шеста: От шест двойки иглички и шест топчета направете правоъгълник, като за всяка дълга страна използвайте по две двойки иглички. Поставете го с късата страна надолу. Промени ли се нещо? Повдигнете го внимателно и го поставете направо върху чина. Каква фигура виждате?

Извод: В каквото и положение да поставим правоъгълник, той запазва общия си вид и свойството си за две по две равни страни и четири прави ъгли. .(Прилож.)

Задача седма: В четирите крайни топчета на правоъгълника забийте на горе по една двойка иглички. Съединете ги с четири топчета. Как да завършим формата? Горните дълги стени ще съединим с допълнителни топчета. Стабилна ли е конструкцията? Защо? Дългите ръбове да уязвими, тъй като не са подпрени. Как можете да подобрите конструкцията? (Прилож.)

Заздравете връзката на дългите ръбове. На какво ви прилича получената форма – тухла, шкаф, бюро, хладилник. Нарича се паралелепипед. Какви фигури от познатите откривате върху стените му? Опитайте са да го претърколите. Внимателно поставете паралелепипеда вертикално, така че основата му да е една от двете квадратни стени. Какво промени – формата или положението.

Извод: При промяна на положението на паралелепипеда в пространството формата не се променя. .(Прилож.)

Предложената схема за геометрична подготовка предлага вариант за обогатяване на учебното съдържание за работа с общодостъпни природни материали, които не ангажират учителя или родителя с допълнителни средства.

Желателно е в хода на дейността на базата на сравняване, абстрахиране и обобщение, за да се достига до елементарни научни изводи, приложени към конкретни ситуации. Анализирането на пространствените отношения и обогатяване на конкретните представи за фигури и форма засилват познавателния интерес и представляват добра основа за по-нататъшно развитие на понятия като лице и обем, както и за лесното усвояване на правилата за тяхното изчисляване.

В заключение ст.ас. Симеонова изтъква силно изразителният интегрален характер на учебния предмет домашен бит и техника, въвличащ учениците в интересни дейности преодоляващи скучното теоретично преподаване. Усвояването на знания и формиране на умения чрез моделиране или конструиране мотивира учебната дейност и създава възможност за ефективност и потребност от активно обучение.

Според Георги Иванов от Старозагорския университет моделирането е една от основните продуктивни дейност, осъществявана в обучението по домашен пит и техника и по изобразително изкуство. Заедно с рисуване, апликиране и конструиране, то съдейства за развитие на пространствените представи, образното мислене, усет за съразмерност. Разновидност на моделирането е японското изкуство оригами (ори – сгъвам, гами – хартия). Счита се че изкуството за сгъване на хартия се предхожда от изкуството танграми, с което чрез седем различни по геометрична форма хартиени части е могло да се представят в плоскостен вид всички природни обекти.

Най-често моделирането с хартия се основава на сгъването и по права линия. Затова могат да се определят само няколко сгъвания: сгъване по осите на симетрия на правоъгълен формат хартия (правоъгълник или квадрат); по диагоналите или по прави, успоредни на осите на симетрия или на диагоналите. Правени са опити за използване на други формати – триъгълник и многоъгълник, но типични са квадратът и правоъгълник. Сгъването по сложна крива с или без геометричен контур има помощни функции.

Целите, които си поставя моделирането с хартия са свързани с:

-                     развитие на познавателните умения на учениците за формообразуване;

-                     развитие на пространствените представи на базата на усвояване на знания за пространствени отношения, формиране и усъвършенстване на умения за тяхното определяне.

-                Развитие на внимание и наблюдателност;

-                     Осъзнаване на термините – опора и развитие на асоциативно мислене;

-                     Формиране на умение за последователно изпълнение на еднотипна и разнотипна технологична операция сгъване;

-                     Постигане на по-дълбоко осмисляне на водещите потребности и развитие на мотивационната сфера на личността;

-                     Възпитаване на чувствата – постигане н дълбочина и осъзнатост, в това число възпитаване на усет за форма, съразмерност, ритъм, пропорция, съответствие, точност, пространствено разположение, хармония, обем, големина и други.

-                     Развитие на практически умения – общотрудови, конкретно-трудови и общотехнически, в това число: формиране и усъвършенстване на умения за оформяне на изходен формат – квадрат или правоъгълник; разчитане на символичните означения за осъществяване на съответни действия – по прекъсната линия се прегъва, по непрекъсната се изрязва, по защрихованите полета се залепва, формиране на умения за различни видове прегъвания: прегъване по оста на симетрия, оформяне на успоредни прегъвки, разполовяване на ъгли чрез симетрично прегъване и други.

От педагогическите цели следват и следните групи задачи:

-                Първа група задачи, свързани с формиране на умения за образуване на изходен формат – правоъгълник или квадрат.

-                Втора група задачи, свързани с преобразуването на изходния формат до определена типична конфигурация или базов формат – летящо крило, летящ квадрат, кърпичка и други;

-                Трета група задачи, свързани с осъществяване на специфично сгъване;

-                Четвърта група задачи, свързани с творческо оформяне на модела в това число усъвършенстване, естетическо оформяне;

-                Пета група задачи, свързани с формиране на умения за самостоятелно моделиране – равнище самоорганизация и на равнище ново изделие.

Както твърди Безрукова „Целите и задачите са неразривно свързани. Разликата е в съотношението помежду им. Задачата възниква при разчленяване на целта на съставни части. Тя е част от целта „порция” от нея. В най-общ вид задачите представляват подцели. Така, пристъпвайки към урока, учителят поставя някаква цел, а след това я раздробява на съставни части – задачи”.

Новите учебни програми в І - ІV клас тепърва ще доказват своите предимства. Чрез тях компетентните органи в образованието се стремят да са в крак с времето и да отговарят достойно на високите изисквания на Европейския съюз в сферата на образованието. Задача на образованието в Средното общообразователно училище е да разкрие способностите на всеки ученик и да определи професионалната му насоченост.

Обучението по домашен бит и техника поставя началото на системно овладяване на трудови умения и навици, които съпътстват човека през целия му живот.

Оттук произтича и отговорността на учителя до поднесе така учебния материал, че децата да изпитат нужда да творят и работят проявявайки активност. Особено важни са междупредметните връзки за усвояване на богатото учебно съдържание. Централно място в учебно-възпитателната работа заема използването на придобитите знания, умения и навици по всички учебни предмети.

              Връзките между придобитите знания са отражение на връзките в единния взаимнообусловен свят. Това, което обединява всички е, че тези връзки се обуславят от самата природа и явленията в нея, които са взаимосвързани и обусловени.

              Проблемът за междупредметните връзки съществува отдавна, но и днес редица български педагози го поставят на дневен ред. Д-р М. Генчева в труда си „Технологичното обучение в системата на общообразователната подготовка” казва” „Той е педагогическа стратегия, следователно е част от професионалната дейност на учителя”. Междупредметните връзки могат да се считат за един от принципите на съвременната дидактика.

              В постоянно обновяващия се учебен процес се отделя значително място на междупредметните връзки. В учебните ядра по учебните предмети се дава възможност на учителя, стъпвайки на добра теоретична основа, да търси връзка с други учебни предмети и по този начин да изгради определени умения и навици у учениците.

Използването в урочната дейност на подходи като анализ, синтез, обобщение, систематизиране е предпоставка за приложение на междупредметните връзки.

              Друг не по-малко актуален пример при осъществяване на междупредметни връзки е използването на математическите умения за чертане и измерване по време на работата по домашен бит и техника. Не може да се постигне необходимия очакван резултат при изработване на изделие, ако не се стъпи на знанията за геометричните фигури.

Натрупаните знания и умения в часовете по изобразително изкуство, които също намират място в междупредметните връзки с домашен бит и техника. Формираният усет към цветовете, използването на различни техники на работа, позволяват на учениците да изработват красиви и художествено издържани изделия.

Почти всяка урочна тема предполага при добро представяне на учителя, достигане на връзка между отделните учебни предмети. Особено ценни са тези междупредметни връзки, защото теоретичните знания се подкрепят от практични усилия и водят до по-пълноценното им усвояване и прилагане в реални ситуации.

В Т О Р А     Г Л А В А

ДИДАКТИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА МЕЖДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ

І.МЕЖДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ – ПЪРВИ-ЧЕТВЪРТИ КЛАС

1.Статут на методиката по математика

Методиката на обучението по математика има за обект учебно-възпитателната практика по математика в началните класове. Неин предмет са законите и закономерностите на учебно-възпитателния процес.

Обект на методиката – учебно-възпитателната практика по математика – може да бъде обект на изследване и от други науки като дидактиката и педагогическата психология. За разлика от тях методиката на обучението по математика изучава такива страни на обекта, като зависимостта между възпитателните и образователните цели и задачи, които се преследват с обучението и учебното съдържание: зависимостите между принципите, методи и организационните форми, които се прилагат в учебно-възпитателната практика; целите и задачите на обучението и възпитанието; зависимостите и закономерностите в дейността на учителя и учениците в процеса на обучението и други.