Междупредметни връзки в обучение то по математика, изобразително изкуство и домашен бит и техника І – ІV клас

Различава продукт и средства за неговото получаване. Различава стока и услуга. Демонстрира умение за реклама на своя продукт. Описва някои основни технологични дейности в отделни професии.

Познава основни правила за отглеждане на домашни животни. Прилага различни способи за отглеждане на стайни растения. Използва и съхранява правилно и безопасно инструменти и материали. Познава основни правила за природо-съобразен начин на поведение.

Представя отделни идеи, като рисува, скицира и моделира. Определя какви материали и основни етапи ще бъдат необходими в работата. Изпълнява самостоятелни задачи, като се консултира с учителя.

Скицира и оразмерява части на изделия от листов материал.

Свързва неподвижно обемни модули.

Ползва повече от един източник на информация, като работи по тема.

Описва основните дейности при някои професии.

ІІ.УЧИТЕЛИТЕ ЗА НОВАТА УЧЕБНА ДОКУМЕНТАЦИЯ (7)

От изследване направо с учителите от начален курс за качеството на учебната документация за средното училище, включващо ДОИ за учебното съдържание, учебен план, учебни програми, учебници се изразиха следните мнения:

1. Актуалност

Учителят е изправен пред предизвикателствата на днешното време, които поставят изисквания към личността му, към неговата професионална подготовка и квалификация. Модернизацията обхваща изработването на нова учебна документация – стандарти за учебно съдържание, учебен план, учебни програми, учебници, чрез които да се постигнат целите на обучението на сегашния етап.

От голямо значение за успеха на реформата е обвързването й с квалификацията на учителите, с мотивацията им за упражняване на професията и за постоянно усъвършенстване, за лична удовлетвореност и професионално израстване.

2. Теоретични постановки

Изследването се опира на следните методологически идеи и водещи стратегии

-         Държавни образователни изисквания за учебно съдържание (образователни стандарти) се отнасят до характеристиките, които определят образователните постижения на учениците.

Образователните стандарти са научнопрактическо обосновано равнище на постиженията на учениците при завършване на определена образователна степен, което съответства на системата на образователни цели.

Образователните цели са динамична система, която съответства на социалните промени и на изискванията, които обществото поставя към образованието. Системата образователни цели и четирикомпонентна. Затова и ДОИ за учебно съдържание се представят като система от качества на личността на ученика при завършване на определена образователна степен, чиято система се конкретизира в съответните постижения: знания, умения, компетенции, отношение по отделни учебни предмети.

Учебният план определя научните, технологичните и културни области и учебни предмети, които се изучават в даден тип училище, както и разпределението на броя на часовете или съотношението, в което се изучават по степени, етапи, цикли, класове и предмети.

В общата структурна схема на учебните програми, които реализират стандарта, са включени: система от цели на учебния предмет и неговите раздели: подреждане на учебното съдържание.

3. Значение на учебната документация за модернизация на училището.

Първото направление в анкетата включва въпроси за мнението на учителите относно значението на ДОИ за подобряване на педагогическата практика.

Проучени са основните аспекти, в които ДОИ за учебно съдържание биха могли да повишат качеството на образование: „усвояване на знание”, „овладяване на умения”, „придобиване на компетенции” и формиране на отношение”. Най-голяма процент 31.95% от изследваните посочват „придобиване на компетенции”. По равно са отговорите за „усвояване на знания” – 27.31% и „овладяване на умения” – 25%, „формиране на отношение” са посочили 15.74% от отговорилите.

Това разбиране на учителите за ролята на ДОИ относно повишаване на качеството определя насочеността на тяхната педагогическа дейност – главно към придобиване на компетенции.

В следващия въпрос от анкетата се конкретизира отношението на учителите към някои основни идеи за модернизация на образованието, които те прилагат в работата си.

Най-голям брой привърженици имат интерактивните техники – 25,39%. Интерес представлява фактът, че идеята за „активно учене” има най-малко приложение, не поради липса на подготовка, а поради слабия интерес към нея. Само 2,18% от изследваните посочват, че имат нужда от допълнителна подготовка. Учителите смятат, че имат най-голяма нужда от допълнителна подготовка за използването на информационни и комуникативни технологии – 45.41%.

При проучването на видовете интерактивни методи и техники, се установява разлика в приложението им. Най-голяма популярност има „дискусията” – 23.98%, следвана от „мозъчна атака” – 18.20%. По слабо се използват „игри симулации”, разработване на проекти и създаване на интелектуални карти. Най-рядко използван е методът „машинни симулации” – 1.28%.

4.       Специфика на въвеждането и използването на новата учебна документация.

За да бъде приложена новата учебна документация е необходимо нейното приемане от учителите, а от изследването се установи, че болшинството от изследваните я приемат. На въпрос: „В каква степен сте съгласни, че ДОИ за учебното съдържание са критерии за оценяване на постиженията ?” – 57.79% от изследваните дават положителна оценка, 18.83% са напълно съгласни, а 38.96% са съгласни до голяма степен. Средна степен на съгласие са изразили 31.17%. Общият процент на несъгласните е 11.04%.

Отчитайки необходимостта от съобразяване на новата учебна документация с конкретните условия на педагогическата практика в проучването е включен въпрос за възможността за професионална свобода при използване на учебната документация. Учителите посочват на първо място правото си за разместване на учебното съдържание в рамките на дадена тема от програмата – 47.94% и да конкретизират стандартите в работата си с определено учебно съдържание – 26.03%. По-ограничена е свободата им за преструктуриране на съдържанието на учебника – 12.78% и за представяне на новите теми в учебната програма – 10.04%. Най-ограничено е даването на собствена формулировка на стандартите – 2.74%. Допълнително е посочено, че свободата на учителя е ограничена от материалната база.

Положителна оценка получават ДОИ за учебното съдържание относно възможностите за междупредметни взаимодействия.  90-60% отговарят, че са приложими. Само 2.56% са посочили, че не са приложими, а 6.84% нямат мнение по въпроса.

От казаното до тук следва да се направи извода, че ДОИ за учебно съдържание са отговорили на потребностите на българското образование, но и че работата трябва да продължи в три насоки:

а) усъвършенстване на междупредметните връзки;

б) усъвършенстване на образователните стандарти;

в) повишаване квалификацията на учителите за осмисляне на новите теоретични идеи и стратегии и тяхното приложение.

5. Предимства и недостатъци на новата учебна документация

След направено проучване на мнението на учителите за новата учебна документация се установиха възможности и начини за тяхното усъвършенстване.

Учителите изтъкват, че ДОИ са съобразени с възрастовите особености и възможности на учениците. Структурирани са много добре и:

-                съдържат конкретизирани дейности, като акцентът е върху уменията и компетенциите на учениците;

-                гарантират приемственост,  както в отделните класове, така и в образователните степени;

-                осигуряват по-голяма прецизност и свобода на учителя в професионален аспект.

Недостатъците се:

-                неточно, некоректно и изкуствено формулирани цели, известно разрушаване на утвърдени добри традиции в обучението.

-                Липса на приемственост между отделните степени и групи;

-                ДОИ за общообразователните предмети да са различни за професионални гимназии и СОУ.

Според анкетираните учебния план е добре структуриран, ясен, конкретен, съобразен със съвременните изисквания в образованието. Той дава представа, както за пълния курс на обучение по даден предмет, така и за хорариума на задължителната, задължителноизбираема и свободноизбираема подготовка.

Учебният план дава възможност за избор на предмети, за профилиране, за съобразяване с вида на училището и потребностите на учениците.

Недостатък в учебния план е недостатъчно използване на междупредметните връзки между математиката и другите учебни дисциплини и намеления брой часове по математика за задължителна подготовка.

Голяма част от анкетираните са убедени, че учебните програми са логически обосновани, съобразени с възрастта и възможностите на учениците. Всяка програма се характеризира с нови идеи и новости в учебното съдържание, с конкретизирани дейности и препоръка за оценяване постиженията на учениците.

Учителите имат възможност да избират учебното съдържание, да го разместват в рамките на една тема, да съблюдават връзките както между отделните теми, така и между различните учебни предмети.

Новите учебници, според анкетираните се характеризират с многофункционалност, съобразени са с учебните програми. Те са богато илюстрирани и атрактивни. В повечето случаи са достъпни за учениците, съдържат възможности за провокиране на познавателните им интереси и задачи за контрол и самоконтрол.

6.Потребности за допълнителна квалификация

На въпроса: „Какви потребности имате относно квалификацията Ви за прилагане на новата учебна документация?” – учителите са отговорили по следния начин:

-                организиране на дискусии, семинари, практикуми за запознаване с теоретичните постановки и оценка на резултатите от приложение и разработване на технологични варианти за използване на новата учебна документация по различни предмети и класове;

-                организиране на непрекъсната квалификация по овладяване на информационните технологии, интернет, мултимедия за по-ефективен учебно-познавателен процес.

За постигане на още по-добри резултати в обучението на подрастващите, след преминал един етап на обучение по новия учебен план и учебна документация, да се организира национален семинар с учители работили във всички класове и по всички издателства за евентуални корекции в учебници и учебни помагала.

ІІІ.МЕЖДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ В МЕТОДИЧЕСКАТА ЛИТЕРАТУРА (17)

За постигане на по-големи успех в обучението по математика имат голямо значение и междупредметните връзки.

В литературните източници по методика на обучението по математика междупредметните връзки са представени в три групи:

- междупредметни връзки, при които знания и умения от една дисциплина се използват за мотивиране на знания и умения от друга дисциплина;

- междупредметни връзки, при които знания и умения от една дисциплина се използват за изграждане теория на друга дисциплина;

- междупредметни връзки, при които знания и умения от една дисциплина се използват за упражнения от друга дисциплина.

В обучението по изобразително изкуство и домашен бит и техника се използват елементи от математиката, което допринася за успешно у8свояване от децата. Междупредметните връзки имат важно значение за хуманизацията и интелектуализацията на обучението в началното училище. Общи идеи на научното познание конкретно проникват в обучението по математика, изобразително изкуство и домашен бит и техника.

Изискванията, които съвременното общество поставя пред образователната ни система, предполагат принципно нов подход при решаване на проблемите, нови образователни стратегии, нов начин на мислене.

Изграждането на творчески личности започва още в предучилищна възраст и се осъществява правилно чрез комплексния подход. Развитие на умствени способности и в единство с тях по-конкретни лингвистични, математически, изобразителни, конструктивни и други свързани с личностни качества и с развитие на дейността са в основата на този подход.

Акценти се поставят на:

-                Комплексния подход и параметрите на личностната готовност за урока в училище;

-                Осъзнаване на познавателните потребности и развитие на учебните дейности в училище са свързани и със съдържанието на обучението, с което навлизаме в по-частните аспекти на подготовката и междупредметните връзки;

-                Училищната адаптация освен знания, потребности и способности за усвояване на знания и интелектуални умения изисква също така наличие на социално-нравствени потребности и умения за съвместна дейност.

С развитие на педагогиката, психологията и методиката на обучението по математика в началните класове занимателните и игрови моменти имат все по-важна роля. Привлекателното съчетаване на игра и учебен труд е гаранция за повече успехи, за по-голяма работоспособност. Паскал казва: „Като предмет математиката е толкова сериозна, че не бива да се пропуска нито една възможност тя да се представи малко по-забавно”.

При използването на игровите форми А. Манова предлага да се имат предвид следните условия:

1)      Да са подчинени на образователните и възпитателни цели в урока;

2)      Да се включва материал, който да е свързан с урока;

3)      Да са съобразени с възрастовите особености;

4)      Да не отвличат вниманието на учениците от познавателната същност на изпълнение на упражненията;